Има ли някакво доказателство, че Бог съществува?

В нашата светска епоха все повече хора казватче вярата изисква доказателство за съществуването на Бог. За човек, който е дълбоко религиозен, Бог съществува и това не трябва да се доказва нито от този човек, нито от Бога. За атеист няма Бог и за религиозното лице е трудно да представи напълно научни доказателства, за да промени гледната си точка. Но въпреки това спорът между атеистите и вярващите се води от хиляди години и през това време е разработена цяла система от доказателства, за да се подкрепи съществуването и несъществуването на Бог. Защо този спор безкраен и спорещите се подлагат на същото фиаско? И имаме ли нужда от тези обсъждания като цяло? Нека се опитаме да разберем това.

Грешката на теолозите от миналото е, че теНие се опитваме да докажем съществуването на върховната власт, Върховното Същество, Първопричината, и така нататък, на базата на наблюденията на този, на материалния свят, и се опита да докажат научно, за съществуването на Бог. Между другото, най-вече в християнската традиция е успял, тъй като Тертулиан, Анселм Кентърбърийски и Тома Аквински и завършва с Кант. През Средновековието философията се считала за "служител на теологията", но теологията използвала езика на философията, за да докаже съществуването на Бог. През 1078 Анселм Кентърбърийски, обръщайки някаква причина не човеци, но Бога, в резултат на такъв аргумент, за да докаже съществуването на Бог, Неговото априори: човешкият ум е концепцията за абсолютно съвършенство. Но ако едно абсолютно съвършено същество не присъства, не съществува в реалния свят, то по този начин не е абсолютно и напълно съвършено. Възниква противоречие, от което Ансел заключава, че Бог съществува. Въпреки факта, че като априори доказателство, въз основа на много теолози, не е състоятелен, атеисти: ако хората в различна степен на несъвършенство съществуват в този реален свят, това не означава, че съществува е абсолютно перфектно.

Бял блестящ теолог-схоластик Тома Аквински се опитада се измъкнем от тази ситуация, да предлага своите пет доказателства за съществуването на Бог, като аргумент впоследствие. Отново, тези аргументи се основават на изучаването на този материален свят. Първото доказателство - чрез движение: всичко в този свят се движи по някаква причина. Ето защо има един вид неподвижен двигател, т.е. Бог. Вторият аргумент е Абсолютната причина за всички последствия. Нищо не е създадено е собствената му причина. И така, трябва да има основната причина за всичко, тоест, Бог. Третият аргумент - космологичната: защото има време и има във времето (т.е. веднъж се появи), следва, че е налице известно вечна същност, която е предизвикала време и за съществуването на нещата във времето и пространството, което е Бог.

Но, кажете атеистите, след като чуете тези три аргумента,тук е дадено напълно недоказана и ненаучно помещение самата принадлежи на Бога следващата последователност не е част от него. Дори ако приемем, че е налице субект, който завършва веригата на изкачване до основната причина за този свят, и го наричат ​​Бог, това не означава, че това вещество е надарен с други качества, които се приписват на Бога, чрез благодат, всемогъщество, способността да се чете сърцата, нека грехове. Тези три онтологично доказателство за съществуването на Бог е в основата на християнската теодицея, предназначена да отговори на Бог - Sotvoritelya материален свят за злото си, който е пълен с света. Ако добрият Бог е създал нашия свят, тогава защо този свят не е добър? Ако този свят е добро, тогава, може би това не е Бог?

Четвъртият аргумент на Томас е доказателствостепента на съвършенство: има абсолютна благодат, а в този свят наблюдаваме нейните по-малки проявления. Но злото не е липса на благодат, откъде идва? Ние не можем да наричаме всички максими Бог. И петият аргумент е доказателство чрез целесъобразност: всичко е създадено за конкретна цел и тази най-висока цел е с Бога.

Философ Е. Кант отрича доказателства за съществуването на Бог, Тома Аквински, и предлага свой собствен: както в човешкото сърце има изискване за справедливост, правда, милосърдие, което означава, че идеята, че светът е безсмислен, тъй като тя не донесе материални облаги, следователно, тези понятия са дадени, за да ни от друг свят, където "новата земя и новото небе", в която да живее правда. Тази концепция за Бога като морално изискване, категоричен императив, кара хората да правят добри дела и безвъзмездна помощ, и е основният аргумент на морално доказателство за съществуването на Бог. Защото в този свят няма нищо по-безполезно явление, отколкото добродетел.