Всеки жив организъм е повлиян отциркадиански ритми. Особено тези циркадски зависимости се проявяват по време на прехода от будност към сън и обратно. Почти всички физиологични процеси са предмет на тази периодичност. В състояние на будност човек активно взаимодейства с околния свят. Сънят не спира това взаимодействие, но въвежда редица различия в него.
Характер на нормален физиологичен сънсе крие във факта, че той продължава стриктно на определени етапи. Здравият човек, заспиващ, преминава през етап А, или "спокойна будност". След това идва сцената Б, латентен период на сън, характеризиращ се с заспиване и най-повърхностния сън. В стадий С спящият вече не реагира на слаби стимули. Етап D се характеризира с умерено дълбок сън. Дълбочният сън съответства на етап Е. Преди събуждането настъпва специален етап. Той е придружен от епизодични бързи движения на очите, атонията на останалите набраздени мускули.
Разстройства в процесите на хода на съня иматзначително отрицателно въздействие върху цялостното физическо, умствено и емоционално състояние на дадено лице. Преди фармакологията отдавна е задачата да се създават хипнотици, които могат не само да причинят сънливост, но и да осигурят пълния поток от физиологични процеси.
За първи път този проблем беше решен от учените всредата на деветнадесети век. Сопорифите започват своята история със синтетичен лекарствен хлорахидрат. В допълнение към сънливостта, лекарството има успокояващ ефект. Сънят, причинен от хлорален хидрат, приближавайки неговите характеристики до физиологичните, продължителността му достигна от шест до осем часа. Но употребата му причини дразнещ ефект върху кожата и лигавиците, имаше зависимост от наркотици. Намаляването на стойността на хлоралния хидрат поради страничните му ефекти е довело до това, че това лекарство сега не се използва като хипнотик.
Значителен пробив при търсенето на средствахипнотично действие е появата през 1902 г. на лекарства, които са производни на барбитуровата киселина. За това откритие германският химик Е. Фишер получи Нобеловата награда. Но в този случай ефективността на новите хапчета за сън е засенчена от редица странични ефекти. Използването на барбитурати доведе до факта, че сутринта нямаше чувство за веселие и свежест, понякога дори се появи обща лека умора, която доведе до намаляване на работния капацитет, влошаване на настроението.
Шестдесетте години на двадесети век бяха представени на светанова група от лекарства - бензодиазепини производни. Сред тях са "Диазепам", "Hlordiadepoksid", "Phenazepam" и др. Тези вещества не само имат седативен ефект, но и действа успокояващо. Действие бензодиазепин повече физиологични и естествени подходи към нормалния сън, тя започва да се използва широко при лечението на различни форми на безсъние симптоми.
Но и тук имаше странични ефекти,които в отрицателните си прояви, особено по отношение на зависимостта от наркотици, са по-силни от барбитуратите. Почти всички хапчета за сън не са били панацея на безсънието и приемането им изисквало мониторинг от лекар.
Напоследък, в медицинската практика,лекарство, получено от етаноламин. Хапчета за сън "Donormil", след като широко разпространена в Централна и Западна Европа и Близкия изток и т.н., Той дори включва в група от лекарства, които се разпространяват без рецепта. Те освобождават "Donormil" както под формата на таблетки в черупката, така и като ефервесцентни таблетки. Всяка таблетка съдържа 15 mg доксиламин сукцинат, без капки за сън на капки.
До този момент това е най-приемливото средство за лечение на безсъние. Лесно се екскретира от човешкото тяло. Сънят, причинен от това лекарство, има много общо с физиологичното състояние.
</ p>