Fiery Island се намира в квартал Belozersky. На нейната територия е колония - последното убежище на престъпниците, осъдени на доживотен затвор.
В миналото сградата на затвора беше мъжкаМанастир, основан през 1517 г. Има такава легенда: Божията майка се яви в съня на Монах Кирил и каза, че мястото му на тази земя трябва да стане Огненият остров. Свещеникът напусна Тихинския манастир и купи този остров. Територията не е голяма - можете да се огледате наоколо. Мнозина не харесаха идеята на Монк Кирил за издигането на манастира. Свещеникът многократно ограбвал, настоявал да напусне огневия остров. Веднъж крадците със своята плячка се изгубиха в езерото. Монк Кирил, срещайки ги, предупреди, че наказанието за жестокостите ще бъде предадено от самия Господ. Съвпадение или не, но на това място днес най-бруталните бандити са затворени.
След революцията от 1917 гбеше използвана за целта, за която е предназначена. Съдебните затворници започват да служат в манастира в различни статии. Първоначално това беше колония на общото трудово възпитание на общия режим. От 1994 г. до тази институция е изпратен само осъден на доживотен затвор. Изборът на това място не пада небрежно: внушителната дебелина на стената на манастира е надеждно охранявана от жестоки престъпници от външния свят.
Fiery Island днес е мястото на сервираненаказание на двеста убийци. Много от тях са съсипали повече от един живот и със специална твърдост. Посещените журналисти винаги са впечатлени от картите на вратите на камерите: човек може да научи за всички престъпления на затворниците. В този момент е трудно да не се поддадем на всеобхватен страх, защото е психически трудно да бъдете сред такива жестоки хора.
Във всяка клетка има трима престъпници. По време на редки разходки тези хора са непременно белезници, те се движат, повдигат ръцете си зад гърба си, в огънато положение. Понякога те напускат клетките си, за да преминат медицински преглед. Затворниците работят всеки ден за час и половина - шият си ръкавици.
В персонала на колонията има психолог. Той помага на престъпниците да преодоляват трудни моменти. Много затворници дойдоха при Бога. Трябва да се отбележи, че всички икони в местния параклис за изповядване се правят от ръцете на осъдените.
Островът на Фари, където има затвор"Живот" съществува от собствените си закони. Всеки ден персоналът на колонията минава под определен план. Сутринта работниците преминават през всички клетки и питат дали всичко е наред. В отговор чуват: "Всичко е наред, няма въпроси, камерата е в нормално състояние". Това странно общуване приключва до следващата сутрин. Според този сценарий, дни, години минават ... Психолозите установиха, че след седем години от такъв живот човек започва бързо да се влошава. Единственото нещо, което подкрепя затворниците, са писмата на роднини.
На съседния остров живеят хора, които работятв тази колония. Навсякъде около униние, опустошение, непроходимост. Островът на огъня, чиито снимки дори и в слънчев ден се оказват мрачни, защото много хора станаха край на света ...
</ p>