Съвременната руска журналистика не е таканай-добрите времена. На информационната сцена няма толкова много хора, които са уважавани от мислещата част от обществото. По-светлите изключения на този фон изглеждат. Нека да разгледаме по-отблизо личността на независимия военен журналист Аркадий Бабченко.
Бъдещият военен кореспондент Аркадий Бабченкое роден през 1977 г. в интелигентно московско семейство. Решаващо значение за бъдещата му съдба бе призивът през 1995 г. за активна военна служба. Това съвпадна с началото на първата чеченска война, на която той беше предназначен да стане парти.
Авторът на книги за чеченските войни казва товапише започва, просто да не се побърка от натрупаните в душата преживявания и спомени. За кървавото клане в Северен Кавказ и беззаконието в задната част. Може би авторът не е разчитал на шумен успех на творбите си, въпреки това той следвал. Читателите на периодичните издания не са игнорирали материалите, авторът на който е Аркадий Бабченко. Рецензиите за тях дойдоха в редакцията в голям брой, четящата публика чакаше продължаването. И авторът не измами очакванията си.
Две чеченски войни бяха за младителитераторът изобщо не е последният. Но Аркадий Бабченко, журналист, вече участва във въоръжения конфликт през август 2008 г. в Южна Осетия. Той вече не иска да вдига оръжие и присъства на преден план само с камера и лаптоп. Докладите и изображенията на независимия кореспондент имаха значителен резонанс и бяха широко разпространени както във виртуалното пространство, така и в средствата за масово осведомяване на много страни по света.
След войната в Грузия, Аркадий Бабченко безотговорноотива в обществени и политически дейности. В информационното пространство той действа като независим журналист и блогър. Неговите остри материали за руската реалност са жив отговор на читателите, непрекъснато предизвикват сблъсъци на противоречиви мнения. В продължение на няколко години неговите текстове са достигнали водещите позиции в рейтинга на цитирането и техният автор е станал лидер на общественото мнение. В края на есента на 2011 г., след манипулиране на изборите за Държавната Дума, обществената дейност се разпространява по улиците на столицата. Аркадий Бабченко по това време беше в челните редици на опозицията и активно участваше в организирането на протести.
Революционни събития в Киев през зимата на 2014 г.,разбира се, не може да остави военния журналист безразличен. На площада за независимост в Киев Аркадий Бабченко присъстваше през всичките три месеца, докато имаше конфронтация с властите. Без да прикрива симпатиите си към бунтовника украинския народ, журналистът не приема оръжия в ръцете си. Дори когато се озова в най-горещите места, като например застрелянето на напреднал отряд на ул. "Институтская" на 20 февруари, в ръцете на репортера имаше само камера. През деня той няколко пъти излъчваше от самия център на събитията и публикува доклади във виртуалното пространство.
Значително събитие в руския литературенживотът беше освобождаването на книгата на Аркадий Бабченко "Война". Това се случи през настоящата година 2015 г. Книгата в жанра на документалната проза с интерес се приема както от прости читатели, така и от значителна част от литературната критика. В основата на компилацията бяха публикувани по-рано материали за ежедневните реалности на чеченската война. Но те се допълват от днешните коментари и разсъждения, в които авторът прави опит да интерпретира старите събития по нов начин. Безусловно семантично ядро на разказа е авторското ожесточено отхвърляне на войната като такова. А Аркадий Бабченко научил идеите си много ясно. Тези, които четат внимателно книгата си, могат дълго време да изчезнат от желанието да отидат на война и да участват пряко в описаните в нея събития. Предишни книги на Бабченко са преведени на чужди езици и публикувани в значителен брой в много страни по света. Няма съмнение, че "войната" също ще бъде прочетена.
</ p>