Хуманитарна наука и дискусии за ролята й в двадесети век

Дискусиите за истината, популярни през ХХ век,заедно с проблеми, възникват нови антиномии. Откриването на психоанализата даде възможност да се превърне от метод на лечение във философско и психологическо учение за връзката между съзнателното и несъзнателното в човека.

Подходът на прагматизма счупи традиционното разбиранеистина, защото вярва, че истината за всяка теория е нейната "работна способност", т.е. как тя е подходяща за личен опит. Но най-популярна е философията на науката и технологиите, която се фокусира върху глобалните проблеми, предизвикани от научната и технологичната революция. Препънка между различните школи на мисълта се превърна в хуманитарни науки.

Аналитичната философия беше категоричнарационалистично-научна позиция. Тя заяви, че научното знание е единственото възможно. Логически позитивизъм в лицето на Ръсел, Карнап, представители на Виенския кръг използваха апаратурата на математическата логика, за да създадат специален език. Трябваше да работи изключително с проверими концепции. От тях може да се изградят последователни логически конструкции, които могат да бъдат толерирани като теории. Ясно е, че традиционната хуманитарна наука с този подход се оказа извън борда. Но това не е всичко. Теорията на "езиковите игри" Витгенщайн и неговите последователи потвърждават и несъвместимостта на естествените и математическите дисциплини с "науките на духа".

Тази тенденция най-ясно се проявяваше вконцепция за Карл Попър. Той смята, че хуманитарните науки се прилагат изключително и всъщност им е отказано правото на теория. В същото време авторът на "отвореното общество" изхожда от две причини. На първо място, всяка систематизация в хуманитарната област е твърде субективно, и второ - науката заразен "холизъм", което ги прави не описват фактите и да се търси някаква несъществуваща цялост. Освен това те са ирационални. Затова Попър атакува преди всичко спецификата на тази област на човешкото познание. Хуманитарната наука - обвини философа - е интелектуално безотговорна. Тя се основава на ирационални чувства и страсти, които заслепяват, прекъсват и пречат на дискусиите.

Всички тези процеси обаче не попречихапопулярността на противоположното отношение към хуманитарните науки. Този подход оформи образа на ХХ век в по-малка степен от Попър. Това е основателят на философската херменевтика Ханс-Георге Гадамер. Съгласявайки се с факта, че всяка природна и хуманитарна наука се различава съществено помежду си по пътя на тълкуването, философът смята, че това не е отрицателен, а положителен феномен. В математиката, физиката, биологията, теорията се създава по методология.

И последното се явява като резултат от знаниетозакономерностите и причинно-следствените (причинно-следствени) взаимоотношения. Но ролята на хуманитарните науки е, че тяхната истина е по-близка до реалния живот, към хората и техните чувства. За теорията на природните дисциплини основното е спазването на фактите. И за хуманитарните науки, например, историята - фокусът става очевиден, когато същността на самото събитие отстрани своето покритие.

Гадамер е един от първите, които се завръщат положителноцвят на понятието "власт". Това е, което прави "науките на духа" какви са те. В тази област, ние не можем да знаем, без помощта на предшествениците и понеже традиция играе много важна роля за нас. Нашата рационалност само ни помага да изберем властта, на която се доверяваме. И също така и традицията, която следваме. И в това единство на настоящето и миналото е ролята на хуманитарните науки.

</ p>