Какво представлява фонетичната транскрипция и как е посочено в писмото

Изучава руски език (или който и да е друг), студентии студентите са изправени пред концепцията за "фонетична транскрипция". Речници и енциклопедии този термин се дешифрира като начин за записване на устната реч с цел по-точно предаване на произношението. С други думи, транскрипцията предава звуковата страна на езика, позволявайки му да се отразява върху буквата с помощта на определени знаци.

Фонталната транскрипция играе важна роля визучаване на чужди езици. В края на краищата, този метод на запис ви позволява да показвате и разбирате произношението на буквите и правилата за четене. Транскрипцията се оттегля от традиционните правила за правопис (особено на руски език), ако те не съвпадат с произношението. На буквата се обозначава с буквите в квадратни скоби. В допълнение, има допълнителни знаци, които обозначават например мекотата на съгласни, дължината на гласни и т.н.

Всеки език има своя собствена фонетикатранскрипция, отразяваща звуковата страна на тази конкретна реч. Трябва да се каже, че освен обичайните писма, които не създават затруднения, на руски език могат да се намерят и други. Например, тук използваме j, i (моя, яма и т.н.). Освен това звуковите гласове на някои позиции се означават като "" "и" ь "(" er "и" yer "). Знаците [и^д] и [s^д].

Руската фонетична транскрипция еосновният начин за предаване в писмена форма на характеристиките на думата, която възприемаме по ухото. Необходимо е, за да се разберат по-добре разликите, които съществуват между звуците и буквите на езика, липсата на кореспонденция един към друг между тях. Правилата за преписване на гласни са базирани, преди всичко, на позицията на звука по отношение на стреса. С други думи, схемата за качествено намаляване на нестабилните се използва тук.

Трябва да се каже, че международната фонетикатранскрипция, както и руски език, няма препинателни знаци и големи букви. Писмените точки и запетаи са означени тук като паузи. Също така, начините за писане на дума (чрез тире, отделно) не се вземат под внимание. Това не е речник, а фонетика, а именно звук.

Използва се и фонетична транскрипциядиалектология, с цел точното записване на характеристиките на произношението и в ортопенията, където тя демонстрира с помощта на опциите за произношение.

Правилата за транскрипция на руски са,която се използва в почти всички букви, но написани на бележки E, E, S, I (в някои учебници, обаче, E са изключени от този списък, и се използва в звукозаписа). Тези писма са показани върху писмото или мекотата на предходната съгласна или допълнени J + съответните гласни (д, о, U, а).

Също така фонетичната транскрипция на руски не е такаима означението S, което е написано като дълго S. Субскрипторите и индексите, използвани в произведението, се наричат ​​диакритични. С тяхна помощ те обозначават географската дължина на звука, мекотата, частичната загуба на звука от съгласни, нелогичният характер на звука и т.н.

Познаването на правилата за транскрипция е необходимо за изучаване на характеристиките на произношението и писането на езика.