Ф. Тютчев: "О, колко смъртоносно обичаме". Анализ на стихотворението

През 1851 г. е написано красиво стихотворениеТийчев - "О, колко смъртоносно обичаме". Анализът на тази работа ще бъде по-лесен, ако разбирате по-подробно биографията на поета, а именно в личния му живот. В края на краищата почти цялата поезия на този създател е свързана с любимите му жени.

История на писането

Това стихотворение е едно от най-многосилни, чувствени и живи творби на автора. Стана така, че личният живот на Федор Тютчев беше много трагичен. Но въпреки това поетът до края на дните му се чувстваше благодарен на онези жени, които го обичаха, и той ги повтори. Той беше такъв, любящ, чувствен и благодарен, беше Таучев. Той посвещава поезията си главно на дамите на сърцето си.

Омъжена, Туйчев се влюбва в млада благородническа жена -Елена Денисиев, която по-късно стана негова любовница. Този триъгълник продължава 14 години и засяга не само съпругата на поета, а самата Елена. Грандиозен скандал се появи около романа им, веднага щом стана известно, че Денисеева е бременна. Любовта за Тютчев принуди момичето да се изправи срещу семейството си, поради това, че преживя много унижения, преживя изключително силно негативно, идващо от страна на светското общество. Благородството на Питовска смята Денисиев за паднала жена. В един труден момент поетът не изостави любимия си, а напротив, започна да я оценява още повече, защото можеше да пожертва името си заради него и любовта си. И след известно време в светлината се появи известно стихотворение, написано от Тютчев: "О, колко смъртоносно обичаме".

Анализ на работата

Тази проба от чиста поезия се състои от десетчетиристишия. От тези две (идентични) участват в рамките на стиха, т.е. в началото и в края на същата сянка, която дава на този шедьовър още повече емоционалност. За писането на четирите единици се използва четиричасова джамика. Rifmovka - кръст. За емоционално усилване се използват различни епитети и пунктуация, като точки и удивителни знаци. Лирическият концепция се изразява чрез оксиморон ( "О, колко смъртоносен обичаме"), който започва на първото и последното строфи. В последното, нейното значение се засилва благодарение на удивителния знак, използван от поета. Стихотворението може да бъде разделена на три части, в които първото лиричен герой е даден един въпрос, и то поглъща спомените, във втората част, той отговори на собствения си въпрос, казва как всичко това се случи, и третата част от историята, какво е всичко това доведе. И работата като цяло, казва за историята на отношенията между лирическия герой и своята любима. Героинята е Денисиев, а Тютчев е лиричният герой.

- О, колко смъртоносно обичаме. Анализ на началото на стихотворението

В първата станция авторът се пита няколковъпроси. Какво се случи в толкова кратък период от време? Какво се е променило? Защо се случи това? Откъде отиде усмивката, откъде идваха сълзите? Лиричният герой знае отговорите на всички въпроси и го прави още по-лошо.

В средата на работата

Третият quatrain описва паметтапоет. Той разказва как на първата среща героинята го удари с магическия си поглед, с пресен руж по бузите й и с великолепен смях - жив, сякаш е бил беден. В този момент тя беше като цъфтяща младост и беше очарован от красотата й, от чара й, от гордостта си и от победата си. В четвъртата сянка мемоарите отново изливат въпросите: "А сега какво? Къде стигна всичко това? "Може би такива въпроси бяха зададени и самият Туйчев. За любовта той пише много поезия, но това има специален смисъл.

Последната част

Шестата четворка представлява лирикатагероят на Съдбата. Оказва се, че всички тези незаслужени страдания в живота на любимия му са довели точно до чувствата, които възникват между тях. Заради любовта тя се отказа от много земни радости. Тази мисъл продължава в седмата стенца, където животът е представен като обречен на различни тестове. В осмият квартал романтичната същност на образите става по-ясна. Текстът на Тютчев е изпълнен със специална драма, когато героят му започва да осъзнава вината си. Любовта му доведе до горчивина и болка на избрания. В деветата сянка любовта е зъл огън, който изгаря всичко до пепел, без да оставя нищо.

Философски проблеми

Текстът на Тютчев е изпълнен с чувство на отчаяние. Философската проблематика на тази работа е насочена към изясняване на смисъла на живота. Лиричният герой е потопен в сънища, отразява всичко, което се случва, правейки това сам със себе си и в претъпканите места.

За героя на поемата реалността едоказателство, че любовта не е само цъфтежът на душата, но и много преживявания и изпитания, които самият Федор Тютчев страда. О, колко смъртоносно обичаме! Анализът на цялото стихотворение ни показва, че това не е просто фраза, която започва и завършва работата. Това е най-важната от неговата същност, според която не винаги такова красиво чувство като любов може да донесе изключителна радост.