Всеки православен човек знае този животвярващият, редовно посещаващ службите за богослужение, е просто немислим без редовно изповед и причастие. Но за хора, които току-що са стъпили по пътя на Православието, много правила изглеждат сложни и неразбираеми. Как да се подготвим за изповед? Какви молитви да прочетете преди изповед? Или може би има някои канони?
Изповедта е едно от тайнствата на православнитеЦърква. По време на изповедта, свръхестественото и непонятно за човешкия ум е опрощението на греховете, в което човекът е признал на свещеника. Изповедта предхожда тайнството, друго от църковните обреди, един от най-важните. Децата под 7-годишна възраст могат да приемат общение, без да признават, но възрастни нямат право на причастие без признание.
Какви молитви да прочетете преди изповед? Всъщност няма строго правило да четем конкретни молитви непосредствено преди изповедта, за разлика от причастието, където просто е необходимо да прочетете молитвите, които подготвят и създават човек за тайнството. Преди да се изповяда, нещо друго е важно. Какво точно?
За да бъде изповедта наистина такава,че се очаква от нея, а не от някакъв случаен епизод в живота на човек, трябва да се подхожда съзнателно и сериозно. Необходима е молитва преди изповед, както всъщност като обща молитва в живота на православен човек. Преди всичко, човекът, който идва да изповяда, трябва да осъзнае греховете си, да се разкае за тях и да има силно желание да не ги повтаря отново.
Изглежда, че всичко звучи не толкова трудно, обачепонякога е много трудно да се изпълнят тези три правила, вместо просто да се извадят определени канони преди изповядването. Причината за тези трудности се крие във факта, че сме загубили православната вяра и сме живели няколко поколения преди нас, без да имаме вяра, която има катастрофален ефект върху духовния живот на целия народ. Духовният живот е невероятно труден, поради което много хора дори не се опитват да започнат да го живеят.
Ако попитате някого, той ще ви отговори: Разбира се, преди изповедта са необходими молитви. Православието, от друга страна, казва, че молитвата е необходима постоянно за вярващия, а не само в този случай. Всяка стъпка на човек, чиито очи са насочени към Бога, трябва да бъде сравнена с Божията воля, като Го моли за благословия за всяко начинание.
И преди да се изповядате, трябва преди всичко да си спомнитетехните грехове и осъзнават, че наистина са. Много хора съзнателно или несъзнателно не считат този или този грях за грях. Някои просто не познават православното учение и дори не знаят, че това, което правят, е грях. Те мислят, че молитвата преди изповедта е повече от достатъчно и, без да има капка съмнение в тяхната правота, отидете на изповед. Всъщност това не върви добре. Напротив, това е вредно за човешката душа. Такива хора просто се превръщат в адвокати, които мислят, че православната молитва преди изповедта ще ги спаси. Въпреки това, всички ние знаем, че Господ Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите, и покаял се крадецът, висящи в близост до разпнат Спасителя, за първи път дойде при Него в рая, макар и да не чете никоя специална молитва. Въпросът е само, че този разбойник осъзна греха си и осъзнава, че се разкая за него.
Покаянието е следващият етап, който е необходимче изповедта е направено в спасението на човека, а не в смъртта му. Без покаяние животът на един православен човек не може да се нарече правилен. Целият живот на вярващите трябва да бъде пропитен с покаяние. Всяка сутрин трябва да се събудите с покаяние на сърцето си и да заспите по същия начин. Без покаяние нашето спасение е невъзможно и разумен крадец ни даде пример как покаянието може да спаси душата на човека. Но животът на този крадец беше много далеч от съвършенство! Не знаем колко жестокости го е извършил, но най-вероятно много, в противен случай нямаше да бъде подложен на такава ужасна и срамна смърт.
В допълнение към покаянието, трябва да има и желание да неда се повтаря пред перфектните грехове. Всеки вярващ знае колко зъл е сърцето му и че е опасно да се доверят на чувствата и мислите му. Въпреки това, по времето на изповедта, трябва да има постоянно желание да не се повтарят извършените грехове, дори ако няма ясна увереност, че те няма да се повтарят.
Молитвата преди изповедта е необходима, защототя тонизира човека по правилния начин, както музикантът прави преди изпълнението на музикалната работа. По принцип молитвата е това, което вярващият се нуждае във въздуха, без значение дали преди или след изповед. Молете се, както сте свикнали, като използвате молитвите, които използвате всеки ден, например "Теотоки", "Нашият Отец", "Аз вярвам", молитви към Ангела на пазителя, Господ Исус Христос.
Когато изповедта вече е зад гърба, човекът, който чака пред васПричастие. Това е още един от 7-те тайнства на православната църква, много важен и необходим. По време на причастието човек се присъединява към Христос, човешкото тяло става Неговото тяло и кръвта на човека е кръвта на Христос. Препоръчително е да се приема общение редовно, защото това тайнство помага на вярващия да се справи с изкушенията, които постоянно се срещат по пътя на духовния живот.
Преди причастието е необходимо да прочетете молитви иканони, които са специално предназначени да се подготвят за това свято тайнство. Като правило, това са комбинираните канони "Към Исус Христос" и молитвеният канон "Към Ангела на Пазителя и Благословената Дева". Във всяка молитва можете лесно да намерите тези молитви и да се подготвите за причастието внимателно и внимателно да ги четете, като по този начин настройвате душата по правилния начин. Препоръчително е да ги прочетете не бързайте, но след няколко дни, така че подготовката да е по-смислена. Молитвите преди общуване и изповед не приемат суетене, като самия духовен живот, който суета просто убива.
Животът на един православен вярващ е пъленмолитва, с която той започва всяка работа в живота си. Молитвата е необходима винаги и навсякъде, тя служи като водеща звезда и насочва човека по правилния път. Това е общуване с Бога, затова няма значение дали молитвата се чете преди изповед или не. Основното нещо е наличието на самата молитва, което е един вид индикатор, който показва дали всичко е нормално в духовния живот на човек. Ако молитвата се появява рядко и в крайни случаи, тогава има основание да се чудя защо това се случва. И отново има повод за покаяние!
</ p>