Никински манастир (Переславл-Залешки): адрес. Ректор Архимандрит Димитрий (Крамцов)

Основната атракция на древнитеРуският град Переслав-Залески с право може да бъде наречен Никитският манастир, който е един от най-старите в Русия. Основан още преди татарското нашествие, той е свидетел на много ключови събития от нашата история и заедно с всички хора преживява трудностите на ординското иго, годините на смутните времена и тежките времена на болшевиките.

Църква на брега на Плещеевското езеро

Относно основаването на Переславл-ЗалескиНикитският манастир е запазена доста неясна информация, свързана с това събитие с първите десетилетия, дошли след кръщението на Русия. От литературен паметник от 15-ти век, наречен Стефановата книга, се знае, че светият равноапостолен княз Владимир прехвърлил управлението на ростовско-суздалските земи на сина си Борис.

Продължава да се каже, че около 1010 години младикнязът, заедно с епископ Иларион, изкоренява езичеството в подчинените му земи, основава няколко църкви на брега на езерото Плещеев. Общоприето е, че около една от тях е създадена общност, преобразувана с течение на времето в Никитския манастир. Това беше важна стъпка към установяването на християнството по тези земи.

Първите манастирски светци

В исторически документи от периода преди Монголне се споменава за манастира, но през 15 век е съставен животът на първия му светец Никита Столпник, който някога е работил тук, и това ясно показва, че той е живял през 12 век и това също потвърждава ранното датиране на основаването на манастира.

След благодатната смърт на светеца са открити мощите муподарък за чудене. Известно е например, че много исторически личности са получили изцеление чрез молитвите, отправени пред тях. Сред тях беше младият черниговски княз Михаил Всеволодович и синът на Иван Грозни Иван, същият, който впоследствие беше убит в разгара на гнева от собствения си баща.

Сред жителите на манастира намерили страхотноаскети, които впоследствие основават други манастири от Переславл-Залески. Най-известният сред тях е Свети Даниил, канонизиран в лицето на светците. Той е създател на Троице-Даниловския манастир.

Формирането на материалната база на манастира

До началото на XVI век Никитски манастир едва лиизпъкваше сред другите манастири, в много от тях се появиха по това време в ростовско-суздалските земи. Жителите живееха единствено от своите трудове, задоволявайки се само със скромни доходи от исканията, които отправяха, и с редки дарения от поклонниците.

Финансовото им състояние се подобри леко.едва през 1515 г., когато переславският дякон Евстатий, който получил молитви пред мощите на монаха Даниил, бил излекуван от фатална болест, направил значително дарение в манастирската съкровищница. С тези пари е построена дървена църква, осветена в чест на чудотвореца, който го спаси, и привлече много славни поклонници със славата си.

През 1521 г. е Никитски манастиртой се възползвал от углишкия княз Дмитрий Йоанович, който му представил село, което било част от патримониума му. Основен монашески дарител бил великият московски херцог Василий III - бащата на Иван Грозни. По негово нареждане и за средствата, отпуснати му на територията на манастира през 1523 г., е построена катедралата Никитски.

Манастирът при Иван Грозни

От това време идва разцветаманастир, чийто връх пада върху царуването на Иван Грозни. Никитският манастир (Переславл-Залески), чийто настоятел Васиан използва местоположението на царя, зае много важно място сред другите манастири. Решителен и навсякъде склонен да види измяна, царят възнамеряваше да използва мощните манастирски стени като резерва крепостна опричница, ако по някаква причина основната му крепост - селището на Александър ще загуби своята надеждност.

Изграждането на новата Никитска катедрала

Известно е, че Иван и членове на семейството му многократнопосети Никитския манастир, като направи многодневни поклонства към него. Благородният принос на краля е новата сграда на катедралата Никитски, издигната по негова заповед и с парите му, заместваща старата, построена от баща му. Предишната сграда зае мястото на южен параклис в нея, осветен в чест на почитания от него стълб св. Никита. По негова заповед са издигнати и редица други структури, които не достигат до нас или които са запазени, но променят облика си.

През 1564 г. кралят лично пристига на тържественотоосвещаване и предостави на новата катедрала масивен полилей, изработен от бронз и отличен с висока художествена украса. Съпругата му Анастасия Романовна, която го придружаваше в пътуването, си подари бродирано изображение на св. Никита на стълба, направен от собствените му ръце. Основният и най-ценен дар на суверена били многобройните имения, представени им от манастира и създали надеждна материална база за неговото съществуване.

Години на Големите неприятности

Годините се превърнаха в трудно изпитание за манастираВреме на смути. Подобно на много манастири в Переславл-Залески, той многократно е атакуван от врагове. През 1609 г. с помощта на околните обитатели братята успяват да издържат на обсадата и прогонват врага от стените на манастира, но две години по-късно литовците, водени от Лев Сапега, успяват да превземат манастира.

Повечето от жителите бяха убити, сградиразграбени и изгорени и по чудо игуменът игумен Мисаил се спаси, стана скитник. До ден днешен в Историческия музей в Переслав можете да видите две литовски оръдия, запазени от онези времена, участвали в обсадата на манастира.

Възраждането на манастира

Реставрацията на манастира започна веднага след товаприсъединяването към престола на първия цар от династията Романови - цар Михаил Федорович. Той и баща му, патриарх Филарет, направиха големи финансови дарения, благодарение на които успяха веднага да започнат работа.

В периода на следващото царуване, вече при АлексейМихайлович, с неговите пари и дарения, през 1645 г. стените и кулите около манастира са възстановени. Тогава те положиха църквата Благовещение, която е останала почти непроменена и до днес.

През 1698 г. Петър Велики посещава Никитския манастир. Преживявайки в него няколко дни, суверенът потвърдил с указ си разрешението, дадено на манастира от баща му за правото на риболов в езерото Плещеев. В онези дни това беше значително кралско благоволение, тъй като езерото беше богато на риба и имаше достатъчно кандидати за монополния му риболов. Строежът на параклиса Чернигов, считан за последен пример за староруския стил в Переслав, също датира от царуването на Петър Велики.

Последващи времена

През XVII век сериозни катаклизми към манастиране се случи да издържи. Дори трудният момент за много манастири по време на царуването на Екатерина II, белязан от секуларизацията (завземането) на църковните земи, той оцеля без много загуби. Строителството продължи на територията си. По-специално към предишно издигнатата църква Благовещение е добавен параклис, а над стълба е издигнат параклис, на който, според легендата, свети Никита се е молил ден и нощ.

Този стълб изиграва важна роля в живота на манастира. Той и железните вериги, които светият аскет носеше някога, за да убие плътта, в продължение на много векове демонстрираха като най-голямата светиня и привличаха много поклонници в манастира, допринасяйки за попълването на манастирската съкровищница. Имаше време, когато заедно с тях беше показана каменна шапка, със същата цел като веригите, но през 1735 г. московските църковни власти я завзеха.

Последното голямо строителство бешеИзвършен е в началото на 19 век, когато църквата на портата, издигната по времето на Иван Грозни, е демонтирана и вместо нея е построена камбанария, която може да се види и днес.

Години на комунистическо управление

Наближаващият XX век премина през манастирабезмилостното „червено колело“ (изразът на А. I. Солженицин), което е вярно в многострадалната Русия. Манастирът е затворен и от собствеността му, която не може да бъде разграбена, е прехвърлена в музея. Манастирските сгради са били използвани за най-различни нужди - от къщата за почивка на учени до женската колония.

През 1933 г. пред бившия НикитскиКатедралата за атеистична пропаганда беше публично изгорена иконостаса от 16 век. Огънят уби и много други ценни икони на Никитския манастир. Переслав-Залески, както и цялата страна, беше обхванат в онези години от мащабна антирелигиозна кампания, в резултат на която беше сляпо нарушение на самите духовни основи на живота на хората.

Дълъг път за възраждане на манастира

През седемдесетте години, когато накрая останазад преследванията на сталинизма и Хрушчов срещу църквата, реставрацията беше извършена за първи път от много години в Никитската катедрала. Как е била извършена работата се вижда от факта, че малко след това, на 2 август 1984 г., точно в деня, когато Православната църква празнува деня на Илийн, централната му глава се срина. За възстановяването му бяха необходими още десет години и най-накрая катедралата беше отворена вече по време на перестройката.

Оттогава започна сериозно възстановяванеработата, която се ръководи от новоназначения игумен архимандрит Димитрий (Алексей Михайлович Храмцов). Никитският манастир по същество преживява своето възраждане. Необходимо беше не само да се придаде предишния вид на сградите му, но и да се възпроизведе интериорният дизайн, както и да се пребоядиса отново стените.

Сега тези работи са предимно завършени иНикитски манастир, чийто адрес е: област Ярославъл, гр. Переславл-Залески, Никитска Слобода, ул. 20-годишна Запрудная отвори вратите си. Както и в предишните години, хиляди поклонници идват тук, за да се поклонят пред неговите светилища, основната от които са мощите на светия преп. Никита стълбът и всички, които ценят нашата история.