Ерата на земеделските стопанства за прехрана отдавна е приключила иикономиката бързо превиши границите на една страна, защото търговията между различните държави носи доста осезаеми ползи за всички участници. Икономическите отношения между страните възникнаха отдавна, докато в Древен Египет, Гърция, Рим имаше активна търговия с благородни метали и занаятчийски продукти. Средновековието бе белязано от богатата търговия във Венеция, Италия и руския Новгород, и въпреки че обемите му бяха сравнително малки, той играе важна роля в развитието на страната. Към днешна дата всяка от страните по света започва успешно да овладее капиталовия пазар и неговите характеристики, поради което формирането на световния икономически пазар.
Световният пазар е колекция отвзаимодействащи и взаимосвързани национални пазари на най-различни държави, участващи в международната търговия. Държава, която иска да реализира своя потенциал, със сигурност трябва да разполага с метод, способен да привлече спестявания, както и да ги умножи. В пазарната икономика тези отговорности се поемат от капиталовия пазар, който е разнообразна структура. Състои се от фондовия пазар, пазара на недвижими имоти и пазара на заети фондове. Капиталовият пазар, за разлика от фондовия пазар, разполага с финансов инструмент на фондовия пазар, както и със заемни средства с достатъчно дълъг падеж.
Застрахователни компании, банки, инвестиционни фондовекомпаниите и другите финансови институции играят важна роля на този пазар. Инвеститорите, които са представени от собствениците на големи и малки компании, участват в избора на най-печелившите проекти, тъй като от такива инвестиции зависи тяхното бъдещо благосъстояние. Ако доходите не само компенсират разходите за предприятието, но и донесат допълнителна печалба, тогава резултатът от инвестицията получава по-висок рейтинг от средствата, изразходвани за него. По този начин не само инвеститорите получават печалба, но и страната.
Инвеститорите не винаги могат да определятрентабилността на проекта и следователно често избраните от тях предприятия са нерентабилни. Обаче отказването на такива проекти също е нецелесъобразно, защото тогава много нови идеи ще останат непотърсени и най-смелите проекти просто не биха били осъществими. Неправилните инвестиции представляват цената, която обществото е готово да плати за въвеждането на напълно нови технологии и иновации. Най-важното е навременното прекратяване на нерентабилните проекти, което точно служи на капиталовия пазар. Недържавните инвеститори няма да губят време и пари, за да подкрепят загуба.
В случай, че инвестиционните ресурсиидват на разположение на правителството и не се контролират от пазара, играта играе съвсем различен ход. Очакваната възвращаемост на инвестициите се заменя с политическа подкрепа, а инвестиционните ресурси се насочват към проекти, които са изгодни за политическите асоциации. Много западноевропейски страни са много печеливши да използват кредитните ограничения на търговските банки, за да се справят с глобалните проблеми на паричната политика. В Италия, за да се получи голям заем, е необходимо разрешение от централната банка, но в преследването на печалба много банкови структури често надхвърлят тези граници. В някои държави са предвидени строги санкции за такива нарушения, поради което международният капиталов пазар все още е на повърхността.
Бързо развиващият се капиталов пазар е един от най-важните фактори в международните икономически отношения, но в същото време е доста голям препъни.
</ p>